Ключовият елемент в мегаломанския урбанистичен проект La Défense е кубът на Спрекелсен, известен още и като Арката на Дефанс. Самият автор нарича конструкцията, която е добила правото да бъде реализирана, единствено и само Куб, но около него повечето използват наложена от Робер Лион дума „арка“. На френски, както и в изписването на латиница въобще, се прави разлика между arche и аrc. [1] Това е само първото недоразумение в историята на монументалната постройка, която се оказва изпълнена от двусмислици и противоречия.
Laurence Cossé, La Grande Arche, Paris: Gallimard, 2016 (402 p.)
В 2016 г, когато излиза „документалният роман“ La Grande Arche, Лоранс Косе вече е имала 35 годишен литературен опит, десет книги, и няколко литературни награди в своя актив. На архитектурния минимализъм чудесно съответства лаконичният й стил, но той също позволява да се открояват всевъзможните конфликти възникващи в реалността – включително и в свидетелствата за нея.
(*) Кубът и изкуството е обезсърчително широка тема. Онова, което навярно следва да се помни е, че макар кубът да изключително прост като ментален обект, проективната геометрия успява да генерира от него достатъчно много различни проекции. Не толкова просто е намирането на тримерните проекции от 4-мерен куб, а кубът на Спрекелсен е именно една от тях. Реализацията на куба е напълно отделима от своя скрит под земята постамент. Реториката, която да свърже куб с кивот – което на френски е arche – е непосредствена, докато случайната омонимия провокира семантическото приплъзване към арк(а). В кивота е поставено посланието и, както би казал МакЛюан, the medium is the message.
(*) Стандартния архитектурен синтез форма-функция трудно сработва: дали постройката е монумент или сграда? В заданието е било казано, че мястото ще служи за някакво Международно кръстовище на комуникацията/ un Carrefour international de la communication - кух управленчески жаргон [2] далеч от всякаква конкретика. В проекта на Спрекелсен приземният корпус и/или (под)покривното пространство осигуряват неспецифицираната възможност, докато двете вертикални страни са предвидени за офиси, които, макар и неудобни, ще са с изключително атрактивна локация (както биха казали промоторите). С идването си новата-стара власт ликвидира измислената институция и начинанието генерално се обезмисля, но строежът вече е до към средата си. Започва паническо търсене на инвеститори и финансиране, дoкато архитектът е непреклонен: покривът няма да бъде превърнат на белведер, и още по-малко в гигантски билборд, видим от територията на цял Париж.
Центровете на стените на всеки куб задават, дуално, октаедър, т.е. две слепени пирамиди, едната преобърната: такива се намират в двора на Лувъра – на другия край на т.н. историческа ос. Последното ниво на Куба схематично е разделено на квадрати 20-на-20 м., като около централния четири от тях са оставени открити за вътрешни тераси. [3] В настилката там е реализиран зодиакален кръг, 4 дъги от който са видими от въздуха (и от гугъл); на запад, е невидима частта с Лъв, на изток, към Обелиска на Конкорд – Водолей. Друга визуална линия свързва центъра на покрива с Айфеловата кула и небостъргача Монпарнас, а тя практически сочи към залеза на лятното слънцестоене, на където, впрочем, е обърнат и кубът. [4]
(*) Не личи Лоранс Косе да се вълнува от този тип символизми, но пък видимо се интересува от клишетата за т.нар. „национален характер“.[5] Покрай своята книга тя контактувала с датчани и установявила, че те гледат на французите като на несериозни и ненадеждни хора, вечно готови да спорят и да променят всичко. Спрекелсон се оказва продукт на общество, трайно белязано от протестански фанатизъм и неговата безпардонна неотстъпчивост травматизира всички, които се сблъскват с нея. Единственият човек, с когото комуникира сякаш нормално, е президентът на Републиката, Митеран - подразбира се че и двамата са в позиции на квази абсолютна власт. Донякъде парадоксално, изпълнителите на проекта, с които Спрекелсен е в перманентен конфликт, след смърта му започват да прояват сходна несговорчивост, но при тях грижата за проекта става и грижа за неговата памет. Въпреки всичко остава спорна преценката на неговата абдикация, контрастираща с абсолютисткия му перфекционизъм.[6]
„Случаят Спрекелсен“ днес издава още и една осезаема промяна в обществото: в 1982 г. е било възможно напълно неизвестен човек безпроблемно да участва в публичен конкурс, зад който са заложени милиарди.[7] И най-вече – да го спечели... Догадаваме се, все по-уверено, - 4-тото измерение е мястото на Утопия.
*
От книгата на Лоранс Косе е направен филм, L'Inconnu du Grande Arche (реж. Stéphane Demoustier), показан в Кан през 2025 (нещо като отмъщение, може би, че книгата редовно споменава как хората говорят, а не как изглеждат).
Бележки
[1] На изучаващите френски език редовно се обяснява, че думи, привидно различаващи се само по граматически род, често ca семантически несходни (напр. patin/e, machin/e, mandarin/e); Така е и на латински: anim-us/a или аrc-us/a. Аrc е от латински, докато аrche идва от гръцки (през лат. аrcа) „кивот“ или „ковчег“ за разлика от „лък“ или „дъга“. (Р. Лион е директор на Caisse des dépôts (т.е. ковчежник но не го знае)); реф. Косе с.200.
[2] „Кръстопът“? - старомодна метафора. Какво е „комуникация“ в 1982? Не непременно теле-комуникация - още няма интернет, макар че във Франция вече тръгва минител. Скачените съдове са Les Vases communicants (както е заглавието на А. Бретон от 1932). В 21 в. думата е станала прейоративно название за публично говорене.
[3] Ако квадратната 5х5 мрежа се номерира, централните са 7,9,17 и 19. Тази декорация има статут на произведение на изкуството с автор Жан-Пиер Рено (Raynaud); квадрат срещу кръг, да е земя срещу небе? в средновековието и по-късно използват вложени квадрати за небесните карти, т.е. арката в анфас.
[4] За т.н. „историческа ос“, която съвпада със Шанз Елизе и продълженията в двете посоки, е писано немалко, включително и в сензационално-конспиративен дух, какъвто изпълва книгата Талисман на Бовал и Хенкок. Често се споменава, че Кубът е завъртян (с 6° на север) спрямо оста, и по рядко, че така е ориентиран по слънцестоенето. За другата ос („туристична“, може би: tour в ж.р. е кула, в м.р. обиколка), липсват подобни писаници.
[5] Според справочниците траен неин интерес е властта.
[6] Нищо не е известно за развоя на заболяването, довело до неговата скоропостижна кончина.
[7] Днес в Обединена Европа подобна възможност е предварително осуетена чрез изобретателни бюрократични регламенти.
